миш-маш

Като глухарче

И ако падаме, поне да бъде от високо. Така в секундите борба с гравитацията на егото, да прекрачим границата между правилно и грешно. Илюзията, че съществуват. И непукизмът, който идва с нея, осъзнавайки, че не те интересува. С всеки следващ скок овладявам изкуството на свободното пропадане. Пространства, времена и тъй нататък. Значението се губи, когато… Continue reading Като глухарче