миш-маш

12/02

Тиквата ще бъде тиква и след като часовникът удари полунощ. В такъв роман сме се набутали. Купих си часовник. Но не, за да отмервам времето, с което закъснявам. Нося го, за да намирам повод да извръщам поглед от хората, с които се разминавам. Нося го, за да оправдавам треморите, които дясната ръка успява да възпроизведе.… Continue reading 12/02