разни

А ти някога бил ли си някой за някого?

Видях го някъде, на снимка. В чужд албум. В чуждо време. Откраднах си частичка писана поезия. Бродерия върху фасадата на някаква порутена колиба. Нечий дом. Крепост, днес – на пепел. Не знам къде.

Без следи от метастази. Диагнозата, привидно, е надежда. Изгубени следи. Някъде там, в нечий дом, нечий въздух бива вдишван. Пресекулки. Монетарната му стойност – подибие на живот.

Най-тъжните пътувания винаги са тия вътре. В тебе. И ако със следващото вдишване усетиш болка – може би е само астматичен пристъп. Може би си се задъхал в бягане от твойта си реалност.

Животът е чудесен, стига да си опитен бегач.

Ако решиш – да бягаме. Към необятно мъртвочерно. Мораво море. И в тая есен, уж подавена в стотици златни нишки – да се обесим. Да провиснем грубо на някой неизсъхнал вътре дъб.

Мъничка трактовка. Мъничко обречен. (Но не по “Мъничко човече”.)

Небето не е ничия земя, затова вероятно ще поискаш и да полетим. И докато злокобно се люлеем, дъбът ще поддаде на душевния товар. Полегнал в някакви тела. Изгнил. А телата – мухъл. Мърша. И в милисекундата на вечното падение, ще сме птици. Сини. Запечатан в някое листо, станало свидетел с деликатните си жили, на деликатната разруха.

„Птица в полет“ ще е нашата обща биография.

Автор – неизвестен.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s