миш-маш

Да си загубен

Тоя текст си го представям в някое издание. Да рекламира липсата на ориентир и желанието да се доказвам. По тънък начин да успява с лек воал да поприкрие смисъла на всичкото, което се е струпало по стените на някаква галерия. И така.
Истината е, че и в писането, и в рисуването, и в безцелното ми лутане по малките софийски улички, когато не е много шумно и социално, винаги се търсиш. Винаги си скитник. Без дом си. Без посока. И каквото си решил да ползваш – молив, четка, инструмент, е само счупена стрелка. А компасът е на части по местата, на които стъпваш, за да се преоткриваш. И ако си мислиш, че вече си се опознал, значи май си кръгъл идиот. А ти да си загубен.
От тия тежки и клинични случаи, които са толкова нелепо тъжни и посредствени, че никой уважаващ себе си „лайф коуч“ няма да даде за пример в някой спонсориран пост.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s