миш-маш

Прави си сметката

Едно време баба ми ми казваше да си правя сметката. Тогава, да си правя сметката, значеше няколко неща. И всичките, без да уточнява, разбирах на момента.

Да си ям храната, защото може и да няма.
Да не плача, понеже и сълзите пресъхват.
И да дишам с цели дробове, понеже и животът ще си тръгне.

Баба ми умря преди почти десетилетие. Пет дни преди коледа и шест дни преди рождения си ден. У дома, на топло. Сред децата си. Всички, които приживе обичаше. Всички, които още я обичат след смъртта ѝ. Сметката си я направи приживе.
Баба ми не ме научи да си правя сметката само за едно-едничко нещо.
Времето не можеш нито да го върнеш, нито да го превъртиш.
Спри да се опитваш, докато му дойде времето.
Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s