миш-маш

23/04

А ти кой си, нещастнико, дето мислиш, че малката си шепичка грабиш от живота? Грабиш само от помията, която си успял да позабъркаш старателно и с нужното внимание, докато оциклено си зяпал плоския екран – отражение на лъскаво-гладкия ти мозък.

И тоя екран е телевизор. Е компютър. Е телефон. И ти си дребен като гнида, като тия миризливки, от които всички бягат като от чума. Не е, щото са опасни, а просто щото понамирисват на гнилоч.

И така. И аз ще се присъединя. С бодра крачка, омазани пети и малкото останал срам. В години – 26. Месеците ми излезнаха около осем. Дните – приблизително двайсет и девет. Толкова време съм изгубила във всеобщата помия. Във всемирната тъпота. Ей богу, дай програма, да мога да избирам! По часове. На запис, ако може.

И там, през къща-две, в трета, някой куц клошар твори истинско изкуство. С потрошена хармоника, избити зъби и въшки, накичени като пролетен венец върху малкото останало коса на чумавия скалп. Оттатък булеварда някоя циганка истински се забавлява, като се върти на фона на дрънкащия ориент. И тия нескопосани пируети са изкуство, щото за разлика от мен, от теб, тая циганка е разбрала есенцията на живота. Да не спираш. Да. Се. Движиш. И ако щеш да се въртиш, да стигаш до същата точка, от която си мислиш, че си тръгнал – да не спираш. Да. Се. Движиш.

После, като друго те настигне – сакатлък, цироза – ще си пускаш записи и ще си викаш: “Ей, нещастнико, дето мислиш, че с малката си шепичка си грабил от живота…”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s