миш-маш

04/08

Някои хора си спомняш само по нещата, които не сте си доизказали. По въздишките, които са довършвали болезнено започнатите изречения. По точките, които никога не сте поставили. По спомените, които никога няма да си създадете. Защото и те, както и ти, сте избледняли. Запокитили сте всичко в прогнило чекмедже без дръжка. Тия никой не ебава да отвори. И после сте затръшнали вратата, без да ви касае, че е от стъкло. Че ще се потроши.

Ей така се случва и с чашите в апартамента ми. Оставям ги небрежно на ръба, а котката минава и ги бута с лапа. Пак така небрежно ги троши на сол. И после с грация минава по прилежно почистения шкаф, за да огледа всички стотици блещукащи парченца от стъклото, дето някога е имало форма, цел, предназначение.

Някои хора ще запомниш само с нещата, които никога не сте си казали. За другите и толко няма.

Advertisements

Един коментар към “04/08”

  1. Нали знаеш, драга, какво е написал Буковски преди много години: „Важните неща са очевидните неща, които никой никога не казва…“.
    И в мълчанието, в недоизказаните неща, има особено очарование.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s