миш-маш

2023

Реално режеш страницата, за да продължиш. Понякога е в пъти лесно да я преобърнеш, но петната от размазано мастило ще прозират. И ще се виждат всеки път, когато искаш да започнеш отначало. И начисто. Размазаният туш е илюзорна меланхолия, а продрасканите с ръживото перо на стара перодръжка страници – нужна жертва на моментната агония.

Не обещавай параграфи. Може да не стигне времето да ги довършиш. Обаче може да пропишеш в рима. Двеста стихосбирки празно. Хиляда реда хроники по срички. Дума – вечност. Твойта лична библиотека на страха. Тънка плоскост за стотици хоризонти.

Черновите си ги късам. Нямам време за проверка. Ако чака следваща редакция, значи май е време да изхвърлиш хора и тетрадки. Да излезеш и да се изгубиш.  В среднощен лабиринт, където мокрият паваж е пъзел, а плаващите плочки – експлозив. Кален взрив, който следва белите ти маратонки. Подсказка, че вече няма да трошиш ледени висулки.

В тебе май е вече пролет, защото в мен разцъфна люляк.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s