миш-маш

3:33

Май ми трябва карта. Или фиш от националната лотария. Всеки път, когато го изтривам, да откривам нещо ново. Не награда, а нова степен на самотност. И понеже с нея идват разни други вътрешни борби, да получавам бонус точки и понякога – потупване по рамото. Защото съм успяла да се съхраня, без да се почупя. Душевно. А в поледицата – и физически.

Навън, като е заледено, внимавам да не падна. Стратегически се концентрирам върху плочката пред настоящата. Не гледам в перспектива. Хоризонтите ми се размазват, а и рядко вече нося очила. Не ме е грижа просто. Фокусът не ми е важен. Нито заобикалящата ме суетност. Нито тежките претенции с хилавите обещания. И големите очаквания. И ронливите надежди. И ония празни спомени, които си ги пазим като стара парфюмена бутилка. Ароматът отдавна вече не е интензивен. Лишени от ухание. Изветрели. С остатъчни нотки на копнеж.

„Ами ако…?“

Не.

Мина 3:33, когато често ми се случва да се будя. И ако едни успяват да си обяснят тая странност и случайност с ангели и духове, при мен е просто монотонна фаза на безсъние. Тялото ми ме предава в степен, че припадам леко на дивана и замръзвам под меко одеяло, което грам не може да ме стопли. Всъщност спя под климатика, одеялото е, за да ме прегръща.

Ако Явор беше тук, вероятно щеше да ме блъсне грубо с думи. Колкото да стъпя. Да се вдигна. Боже, колко пъти съм притопляла малките фуги на подовите плочи. Колко пъти съм им давала от тая топлина, която друго същество ще иска да усети. Колко пъти съм лежала в убийствено безсилие, понеже времето се контролира само, като вече е отминало. С прецизна избирателност на спомените.

Явор – прахът на отминали сезони, е константа във вечната ми есен. Дигитална гаранционна карта. Ремонт на душата. Периодична профилактика. Като ваксина против тетанус. Явор, който ме научи, че когато тръгна да се давя, сама ще трябва да надуя спасителния пояс. Защото съм и морско дъно, и близка суша. И син корал. И празна ккорубаоруба.

И тази зима не пропуснах да си купя десет чифта ръкавици. Нося точно нула. Абсолютна свобода усещам, когато вкочанените ми пръсти за първи път докоснат топлина. И си припомням: „Има още кръв у тебе, включи си бързовара. За да те стопли.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s