миш-маш

01/01

Спирам, за да те прегърна. Да те засмуча в нищото. Да ти подаря експлозия. Супернова. Вътре. В теб. Отхапи. Марципанена горчилка от нови начала и тежки краища. Като старо жито, забравено след опелото на едно приятелство. Но с послевкус на карамел, ванилия и лешник. Тия спирки са отдалечени, тъмни и без възможност да се върнеш със следващия автобус.

Ако всеки следващ опит да ме фокусираш е като през мръсното стъкло на софийски електромобил, недей. Размивам се. На всяко следващо примигване – изчезвам. После се показвам в ъгъла на периферното ти зрение, за да избягам пак. И пак.

Сипвам втора чаша вино и преглъщам празни обещания. Надеждите ги сдъвках и изплюх, а и в тая бонбониера няма много други вкусове.

Ще ти напиша нещо лично. На откъснат лист от някой стар тефтер. Можеш да го прочетеш само веднъж. А после – да го изгориш. Моля те, не ме тълкувай. Не се чуди. Няма смисъл от предположения. Лирическата героиня се е изморила от теории и теореми.

Измивам чашите и идвам.

И благодаря за тирбушона.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s