миш-маш

Като грее слънце, слагай очила

А теб колко пъти те е търкалял каналът на живота? Поглъщала ли те е вселенската канавка? Вътре, където сте деляли място с най-гнусните хлебарки, плъхове и разни недостатъчно значими бацили и подобни? И както барабанът на пералнята завихря мокрите парцали, така и ти си бил в центъра на необяснимо тъпи случки. Цяла малоумна поредица от необяснимо тъпи случки. Като гейм аф тронс. Да, точно толкова тъпи. Ни повече, ни по-малко.

В един момент се намираш на средата на ливада – зелена, със синьо небе. Същински пейзаж на Кандински. Ни повече, ни по-малко. Сюблимно. Посядаш под шарената сянка на едно щастливо дърво, вероятно посадено от Боб Рос, за да си починеш от животчето. То – животчето, не се свени да те почеше по гърба. “Ей, животче, бе!” Пеперудки, скакалци, малки облачета. После сънят ти се обърква и попадаш в тъмна и вонлива уличка на също толкова вонлив квартал. Вероятно краен. Вероятно в София. Вероятно там, откъдето си се появил. И чувал детски рев. После рязко лентата забира. Оказва се, че май е котка. “Ма то много котки, бе!” Еми много котки, я. Ти какво очакваш? Тишинка, спокойствие? Няма. Има бомба. Ядрена. В главата.

И експлозия. Самовзривяване. Камикадзе на свободна практика. Барутът ти мирише на парфюм. То навънка май е пролет. А аз как така решавам смело, че обичам пролетта, като си спомням само няколко съзнателни? Ей така, то много пролети, бе. Все изпуснати. Неживи.

Тая тъмна и вонлива уличка ще я измиеш. Щото вони на разочарование.  И напразни обещания. Тъпота. Като гейм аф тронс. Ни повече, ни по-малко.

Като отломките на бомбата се приземят, започваш да разчистваш. Усеща се, като да сваляш вмирисани на пържено тапети от старата панелка. Тя – панелката – небрежно се поклаща след скандалче в детството. С поръждясал нож чегърташ каквото е останало, щото промяната изисква острие. На почивки. В промеждутъка нервно мажеш филия след филия. Лютеницата, разбира се, ще е купешка. Щото вкусът от детството си е останал там. Само петната по тапетите напомнят за страстта, с която си се карал с баба си, с комшийката и със случаен пощальон.

И ако след ядрен земетръс не знаеш кой си, къде си, за какво се бориш и кой е първият албум на Гумени Глави, запомни едно: като грее слънце, слагай очила.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s