миш-маш

Отивам да ме няма

“Къде отиваш?”

Отивам да ме няма. Да се слея с безкрайния простор. Да се разпилея сред борови иглички, попадали след някой болезнено нахален дъжд. И да изчезна. Кал в калта. Откъдето съм се появила.

Включих си брояч. За дълбоките въздишки. И почвам да се давя. Първо е вода, после рязко се променя. Падам от високо. Люлката се преобръща. Май ме гони куче. И е тъмно. Нещо лази по дланта ми. Другата – притихнала. В покой. Не мога да помръдна.

“Къде отиваш?”

Иди да ме намериш. Върви по неутъпкани пътеки. Внимавай да не се одраскаш. Гледай си в краката. Маршрутът май е хлъзгав. Лесно можеш да пропаднеш. И да отидеш да те няма.

Компасът ще помогне. После така ще те обърне, че ще се окажеш там, където на̀й не искаш да те има. Когато се докоснеш, ще те хваща ток. Светкавица в шепа. Толкова ще ти отнеме да ме видиш.

За да изчезна.

 

“Къде отиваш?”

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s