миш-маш

17/09

Неделите са продиктувани от неписан скрипт за приказна идилия. И макар напоследък да работя, дните с аромат на палачинки, канела и сурова ябълка успяват да ме извадят от делириума на преплитащите се върху лаптопа редове. Палачинките са с мед. Кафето – също. Ароматите отлично се допълват. Вкусовете си правят комплименти, като стара двойка, за която захарта в кафето вече не е позволена.

Планирам пътуване. Притеснява ме, че чувството за есен вече се е настанило в леглото между двама ни и котката. Онова мъчително усещане и нуждата да застудее, когато навън слънцето прогаря. Нуждата да ме прегръща топъл пуловер, когато сгушвам почервенелия от ноемврийския вятър нос в любимия си пухкав шал.

Този път не мисля. Осъзнавам, че от няколко месеца не мисля, а се нося по течението. И свободата, Санчо. Свободата идва, когато най-накрая свариш жито за надеждата.

Човек не е остров. Но може да се понесе към някой.

Стига да не се удави.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s