миш-маш

Като глухарче

И ако падаме, поне да бъде от високо. Така в секундите борба с гравитацията на егото, да прекрачим границата между правилно и грешно. Илюзията, че съществуват. И непукизмът, който идва с нея, осъзнавайки, че не те интересува.

С всеки следващ скок овладявам изкуството на свободното пропадане. Пространства, времена и тъй нататък. Значението се губи, когато си свободен. И небето вече не е граница, защото си летял. Земята не е краят. Отдавна си започнал да копаеш под привидните дъна.

Копаеш, за да закопаеш изживяното. Не е, защото си отчаян или натъжен.

Мислиш си, че мракът е и абсолют. Но се оказва, че може да се стъмни още. Тогава абсолютът се превръща в неочаквана променлива. И се чувства като лава. Застинала. А ти ходиш по ръба. Не знаеш кога ще бъде следващата изгаряща експлозия.

Лежиш, прегърнат от грубия памук на белия чаршаф. Взираш се в невидимата точка на тавана. Изолация от всички. Правиш крачка. Границата между съзнатото и несъзнатото бързо се размазва. Сякаш скачаш на въже пред стария си блок, а отгоре някоя съседка весело ти се усмихва. Въздухът се пренасища с аромат на люляци, а наоколо цъфтят жълтурчета. Чакаш с нетърпение да се превърнат, както пеперудите го правят, в деликатни и податливи на унищожение глухарчета.

Преди да нарушиш съвършената им цялост, винаги си пожелаваш нещо. Денят не се е преродил, докато не си отворил очите си отново.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s