миш-маш

Нямате ли дребни?

Всеки скок в отминалите дни е малко самоубийство. Пътите, в които жадно се завръщам към нещата, някога донесли куфари с емоции. И хубави, и лоши. И като над пропаст, но без никакви въжета, просто скачаш. Не знаеш върху какво ще се стовариш. Може да е океан от свежи маргаритки. Може и да е поле от голи камънаци. И в двата случая ще се разбиеш.

Илюзорната представа, че под маргаритките се крият пластове с памук, е капката надежда, че светлината в края на тунела не е влак.

Гледам как една оса се мъчи да излезе. Лети насам-натам и през няколко секунди се блъска в мръсното стъкло. Кръжи над белия таван и тук-там поспира, да изследва щората, перваза или някой друг прозорец, вероятно също толкова нечист.

Дъждовните недели са изцапали стъклата така, както стечението на обстоятелствата често успява да изцапа и желанието да бъдеш. Гушвам се в одеялото от спомени и се завивам презглава. Ароматите на лято и почукващата на вратата есен се прокрадват. Мозъкът започва да сортира информацията като изнервена касиерка. Очите бавно се затварят и неусетно се унасям.

– Нямате ли дребни? Нямам да Ви върна.
– Дребните съм ги оставила на хората с големите надежди.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s