миш-маш

Като мине два

Луната се завърта като стара плоча. А краските около нея много ми напомнят на ония, старите гоблени, които баба ми бродираше в хола. А тя – същинска прима-балерина, прави каквото си поиска. Грациозна. Бавна. С премерени движения успява да се завърти така, че да грее точно в очите ми. Не присветква. Не примигва. Не дава признак, че се е появила на терена. Подиумът е нейн. Изцяло. Няма кой да я засенчи. Можеш да се завъртиш, да пуснеш тъмната завеса или да се скриеш под плътния чаршаф. Но си вцепенен.

И нощта ми преминава в безвремие и тишина. И Михаилът, който мърка в леглото. Завивам се и с крайчеца на окото си зазяпвам. Чудя се и тая вечер ли ще будувам. Или може би ще следва сън. И като мине два, решавам да се сетя за всичките чудовища, които могат да се крият под леглото.

Тайно се надявам този шум да е от котарака.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s