миш-маш

07/07

Когато намериш нещо, някого, някъде, посоката на вятъра рязко се обръща. И ти си друг, човече. Същият го няма. Вече въздухът е пренаситен с електричество и ендорфини. Вълнуваш се и целият трепериш. Посягаш към вратата. Нахълтваш с взлом в нечий свят. За да станеш негов център, да се завърти около теб. После идват и земетресенията. Наводнения, цунами. Зейват пропасти, поглъщат мънички вселени. Черни дупки. Счупени надежди. Стаята осиротява. Празните стени превръщат призрачната тишина в празник за шума. Акустика на вдишването. Теория и практика на оцеляването. В собствени води. В личния ти ад.

Трагедиите често се повтарят. А вълшебството и красотата са се скрили там, където рядко се оглеждаш. За високите рафтове на прашната етажерка ти трябват: а) дълги ръце, които да се пресегнат, или б) стабилен стол, върху който сам да се качиш.

За да влезеш в библиотеката ти искат пропуск. Членска карта за грижливо съхранение на информация. А в личната ми библиотека съм готова да те пусна само, ако обещаеш да не късаш ръкописи. Няма да те спирам на вратата. Няма да те карам да оставиш чантата си. Не ме е страх, че ще открадеш ценен спомен. Всичките ще ти ги дам.

Трябва само да си ги поискаш.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s