миш-маш

07/07

Когато намериш нещо, някого, някъде, посоката на вятъра рязко се обръща. И ти си друг, човече. Същият го няма. Вече въздухът е пренаситен с електричество и ендорфини. Вълнуваш се и целият трепериш. Посягаш към вратата. Нахълтваш с взлом в нечий свят. За да станеш негов център, да се завърти около теб. После идват и земетресенията. Наводнения, цунами. Зейват пропасти, поглъщат мънички вселени. Черни дупки. Счупени надежди. Стаята осиротява. Празните стени превръщат призрачната тишина в празник за шума. Акустика на вдишването. Теория и практика на оцеляването. В собствени води. В личния ти ад.

Трагедиите често се повтарят. А вълшебството и красотата са се скрили там, където рядко се оглеждаш. За високите рафтове на прашната етажерка ти трябват: а) дълги ръце, които да се пресегнат, или б) стабилен стол, върху който сам да се качиш.

За да влезеш в библиотеката ти искат пропуск. Членска карта за грижливо съхранение на информация. А в личната ми библиотека съм готова да те пусна само, ако обещаеш да не късаш ръкописи. Няма да те спирам на вратата. Няма да те карам да оставиш чантата си. Не ме е страх, че ще открадеш ценен спомен. Всичките ще ти ги дам.

Трябва само да си ги поискаш.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s