миш-маш, travel

Работно заглавие

Натискаш копчето и вече всичко е достъпно. Шепа хора, които любопитстват как пилееш, каквото там си имаш. Пари, емоции и разни времеви активи.

После се закотвяш на пейка на летището. Имаш часове. Май все пак ще продължиш да търсиш отговори на многото въпроси, от които старателно се пазиш. Неизказаните думи. Изпуснатите погледи. Въздишките. Смехът. Гнетта.

Бягаш. Въздухът е друг. Хората са други. Многото сухи пръчки, пропукващи под краката ти, преди месец са били като буболечки, застинали в парченце кехлибар. Но и ледовете се топят.

Прекрачваш границата на арктическия кръг. А там е пролет. Цветно е и с аромат на люляк и трева.

Връщаш се назад. Времето не съществува. Съществуват само красивите часовници, които мерят ужаса от нищото.

С всяко вдишване, дробовете ти се разширяват. Дишай. С всяко примигване, очите ти поемат топлата палитра на незалязващото слънце над Лапландия. Па̀ри.

Не живот, а съновидение. Твоята лична биография.

Работното заглавие да го измислят другите.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s