миш-маш

16/06

Понякога ще чупят врати, прозорци и стени. Понякога ще се промъкват тихо в стаята. С години ще стоят до теб. Без претенции и очаквания. В пълна тишина.

Понякога случайността ще ги отнема без предупреждение. Без шанс да си кажете „довиждане“. Без шанс за още едно „здравей“.

30 години, спрели преди 2. На мокър път. В размазан автомобил. Бързайки да изживееш живота си.

Днес се чудя кое си спомням по-добре – момента, в който сме се запознали или момента, в който погледът ми се разфокусира. С дни. Днес се чудя кое е по-силно – усещането за безпомощност и разядено от загубата същество или усещането за абсолютно щастие, защото съм разбрала какво е да откриеш и познаеш в себе си в обичта си към друго човешко същество.

Две години по-късно, тая буца в гърлото все така не се преглъща.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s