разни

02/05

Дните се търкалят твърде бързо. И тая дата, която ще си татуирам някой ден, за да не забравя. И тя е тук. Започваме обратното броене.

Разходка в гробище за спомени.

Хладните сутрини, в които няма много за разправяне, понякога са съпроводени от изгрев. И чифт ръце, които силно да те гушнат. И когато всичките бариери се повдигнат… Когато махнеш големите очаквания и оставиш надеждите да си починат… Когато непознат успее да се настани така удобно там, където годините приятелство не са успели да достигнат… Дните просто ти се случват. Не са провлачени. Сякаш няма ясно обяснение. И ти се чувстваш като в друго тяло. Друг човек си вече. И си вкъщи.

Гледаш всичко през калейдоскоп.

Слънцето не свети. Просмуква се. Действа като токов удар. Чифт лунички срамежливо се показват. Цветовете в ирисите се избистрят. Мускулите на лицето са в покой. Носът ти се срамува и е зачервен. Усмивката се случва по инерция. Ухание на люляк. И сънищата ти са ярки.

И ти си тук, макар материята отдавна вече да е само прах.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s