миш-маш

02/05

Дните се търкалят твърде бързо. И тая дата, която ще си татуирам някой ден, за да не забравя. И тя е тук. Започваме обратното броене.

Разходка в гробище за спомени.

Хладните сутрини, в които няма много за разправяне, понякога са съпроводени от изгрев. И чифт ръце, които силно да те гушнат. И когато всичките бариери се повдигнат… Когато махнеш големите очаквания и оставиш надеждите да си починат… Когато непознат успее да се настани така удобно там, където годините приятелство не са успели да достигнат… Дните просто ти се случват. Не са провлачени. Сякаш няма ясно обяснение. И ти се чувстваш като в друго тяло. Друг човек си вече. И си вкъщи.

Гледаш всичко през калейдоскоп.

Слънцето не свети. Просмуква се. Действа като токов удар. Чифт лунички срамежливо се показват. Цветовете в ирисите се избистрят. Мускулите на лицето са в покой. Носът ти се срамува и е зачервен. Усмивката се случва по инерция. Ухание на люляк. И сънищата ти са ярки.

И ти си тук, макар материята отдавна вече да е само прах.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s