миш-маш

(празно)

Тази вечер тостът е специален. За онези приятели и близки, които не слезнаха от безнадеждно потъващия кораб, който представлявам. Човек не е остров. Трябва да се движи. Макар и продънена лодка, по чиито протъркани дъски можеш да прочетеш десетки издълбани имена с пирон. Почти двайсет и шест години в открито море, но с шепа приключения. Достойни за свое малко сборниче от евтина хартия. Може би пристигащо с вестник на някой забравен от времето реп. От онези, за билетчета, вестници и кръстословици.

Пожелах си да съм лодка. И така и се получи. Нямам пояс или жилетка. Котвата е тежка, а въжето ѝ – проядено от разочарования. Плавам надълбоко. И дъното е налице. Ако още си на борда, силно те прегръщам. И те празнувам.

Човек е това, което обича.

Ти си оркестъра на потъващия кораб. Ти си музиката в балона тишина от безнадеждност. Ти си струната на давещата се цигулка. Ти си оная глътка въздух в каютата, в която всичко вече плува под вода.

И точно днес си на правилното място.

В момента сякаш дробовете ми са празни.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s