накратко

Две години

Тази вечер отново те прочитам. Не те разлиствам бързо, а с класическо търпение. Галя буквите на кривия си шрифт. С параграф едно прокарвам пръсти през косата ти. Със следващото изречение – докосвам връхчетата на ушите. Две-три думи за контура на брадата. И четири финални срички за носа ти, който боцвам леко с показалец.

И ми се усмихваш, а аз ти казвам, че си луд. И ме притискаш близо. И оня петък, след оная постановка, в оня уж младежки театър…

Те живея отново и отново. И те гушкам силно. И те притискам пак и пак. И си тук, не си си тръгвал.

Понякога така се чувства, сякаш мен ме няма вече. Сякаш аз лежа в оная дървена кутия.

Две години.

Все така.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s