накратко

Две години

Тази вечер отново те прочитам. Не те разлиствам бързо, а с класическо търпение. Галя буквите на кривия си шрифт. С параграф едно прокарвам пръсти през косата ти. Със следващото изречение – докосвам връхчетата на ушите. Две-три думи за контура на брадата. И четири финални срички за носа ти, който боцвам леко с показалец.

И ми се усмихваш, а аз ти казвам, че си луд. И ме притискаш близо. И оня петък, след оная постановка, в оня уж младежки театър…

Те живея отново и отново. И те гушкам силно. И те притискам пак и пак. И си тук, не си си тръгвал.

Понякога така се чувства, сякаш мен ме няма вече. Сякаш аз лежа в оная дървена кутия.

Две години.

Все така.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s