миш-маш

Връхче на борова игличка

Дефиницията на думите е като сладоледа. Представата ти се простира до ръба на мократа фунийка.

Ако трябва да те дефинирам, няма да те сложа в рамката на собственото име. Няма да добавя книга-две от тия, дето съм прочела. Колкото и да обичам да чета, не съм прочела всичко, което е написано, за да сметнем, че с тази дефиниция успяваме да определим връхчето на нокътя на лявото кутре. Може да оставя няколко песни да се слеят с произвола. Понеже всичко композирано не може да се чуе, ще сметнем, че съм успяла да именувам само малък кичур от косата ти.

А тя е буйна, гъста и чуплива.

Ако трябва да се заключваме в определения и дефиниции, ще се спънем в неизбежните клишета. Или неизбежно ще заподскачаме по вулканичен ръб в секундата, преди да изплюе доза прогаряща аналоговата лента лава. Ще станеш като копринената блуза на майка ми, която прогорих най-безцеремонно с врялата ютия, когато бях на седем.

Изгорена копринена блуза, изгорена копринена буба.

Простичкият начин да се самоидентифицираш е побран на малка пластика. Вероятно в задния ти джоб. Внимавай да не го пречупиш. Идентичността се губи бързо, а се изкарва за около десет дни с предварителна молба. И снимка, направена в момент, в който вероятно приличаш на престъпник. Десет цифри, няколко дати, номерче и предполагаем цвят на ирисите. Моето картонче лъже. Нито ирисите ми са сиви, нито съм голяма точно сто и седемдесет сантиметра в ръст.

Харесвам рождения си ден само, когато се получи да е в петък.

Драмата идва, когато думите, песните и книгите рязко се изчерпат. И името ти няма смисъл, макар да зная, че това очакваш да изпише светещия в тъмното дисплей, когато решиш да се обадиш.

И ако гласът ми ме излъже и избяга…
И ако ушите ми решат да не чуват вече автономните акорди на любимите ми песни…
И ако очите ми вече не могат да фокусират ръбчетата на напуканите срещу мене устни…

Тогава ще ти се наложи да се побереш във вибрацията на движещия се трамвай. Ще трябва да заживееш в давещата астмата ми мъгла, когато чакам тролея на спирката до блока. Ще си жужащата оса, която само се върти около първия ми за сезона сладолед. Ще си изсъхналите пръчки, пропукващи  под дебелите подметки на зимните обувки. Ще си връхчето на оная борова игличка, забила се в десния ми показалец.

Няма да си думи вече.

За откраднатите мигове пак ще ти припомня. Вероятно, когато пак се засечем на входа на оня вмирисан от времето и всички наркомани подлез.

Връщам се към квадратите на малкия дисплей.

Тоя път звукът ще бъде включен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s