миш-маш

12/02

Тиквата ще бъде тиква и след като часовникът удари полунощ. В такъв роман сме се набутали.

Купих си часовник. Но не, за да отмервам времето, с което закъснявам. Нося го, за да намирам повод да извръщам поглед от хората, с които се разминавам. Нося го, за да оправдавам треморите, които дясната ръка успява да възпроизведе. Като акорд в китарен риф, който май никак няма място там, където се е случил. Може би в друга песен. Някога.

А може би не.

Илюзия е това, че зимата я няма, когато и снегът се е стопил. Навънка и отвътре, където уж трябва нещо да ме топли, се усеща като кучи студ. И ти, макар на топло вкъщи, всъщност си премръзнал скитник. Топлите завивки те прегръщат като улична шахта. Ръбчетата на чистия чаршаф, ги виждаш не като памучни нишки, а посмачкали се паяжини. Ако има паяжина, някъде трябва да се крие и паякът, който я плете. Паякът, който вероятно преминава често през очите ти, докато са затворени в блажена дрямка. Паякът, от който се страхуваш.

Седим си тихо, заплитайки паяжинки в тъмното.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s