миш-маш

Сложи си ръкавици

Днеска е Ромео, утре е Распутин. Онзи малкият, чиито пръстчета играят по клавишите на стария компютър. Потънал е в безвремие. Гони вълните на стотиците прогнили страници. С оловни букви. Хемингуей и Мелвил. Преглъща горчивото кафе с въздишка. Подслажда го с истории. И отчаяните опити да заприлича на баща си. А той – старецът, го няма вече. Отвя го бризът на избягалото вчера.

Стига си го чакал на вратата. Няма да си дойде вече.

Зимата основно е сурова за ония, които нямат ръкавици. Скитниците без посока, забравили си шаловете в бързината да избягат. Пръстите им посиняват. Kато пръстите на малкия, когато списва стихове между сънищата. Вратата на терасата навява студ. Минусите насилствено нахлуват, за да счупят топлината на порутената печка.

Ако не затвориш, ще се вкочаниш. На това пропусна май да те научи.

Старецът и морето. Старецът и момчето.
Старецът е момчето.

Не годините живот, а живота в годините. Пясъчен часовник ще ти стигне. Осем минути и половина. Една идея отвът абсолютната безкрайност.

Преди отново да побегнеш, моля те, сложи си ръкавици.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s