миш-маш

Сложи си ръкавици

Днеска е Ромео, утре е Распутин. Онзи малкият, чиито пръстчета играят по клавишите на стария компютър. Потънал е в безвремие. Гони вълните на стотиците прогнили страници. С оловни букви. Хемингуей и Мелвил. Преглъща горчивото кафе с въздишка. Подслажда го с истории. И отчаяните опити да заприлича на баща си. А той – старецът, го няма вече. Отвя го бризът на избягалото вчера.

Стига си го чакал на вратата. Няма да си дойде вече.

Зимата основно е сурова за ония, които нямат ръкавици. Скитниците без посока, забравили си шаловете в бързината да избягат. Пръстите им посиняват. Kато пръстите на малкия, когато списва стихове между сънищата. Вратата на терасата навява студ. Минусите насилствено нахлуват, за да счупят топлината на порутената печка.

Ако не затвориш, ще се вкочаниш. На това пропусна май да те научи.

Старецът и морето. Старецът и момчето.
Старецът е момчето.

Не годините живот, а живота в годините. Пясъчен часовник ще ти стигне. Осем минути и половина. Една идея отвът абсолютната безкрайност.

Преди отново да побегнеш, моля те, сложи си ръкавици.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s