миш-маш

Иска ми се да съм лодка

От баба ми научих, че чорапи се заплитат лесно. Научих, че рецептата за миш-маш, е като за живота – на око и вкус. На сол. В чинията и понякога – в очите. От нея се научих, че водата от чешмата е еднакво сладка с водата, точена от извор.

Трябва само да си жаден.

От Явор чух за първи път, че звездите не могат да се пипнат. Научих как се пишат кратички писма, в които казваш всичко премълчано. Писмата, в които мразех и обичах. В които силно го прегръщах и отпращах. Писмата, в които се хващах за главата в необуздани пристъпи на гняв и редовете, в които търсех всичките съвети, които друг не можеше да ми даде. Научи ме да пиша чак, когато си замина.

Вече не пращам писма до мъртъвци.

Моето вкъщи мога да го преброя на пръсти. На различни спирки, тук и там. Когато ръцете ти са вкочанени, но вътре в тебе нещичко изгаря. Нетърпение. Нервна криза, ако щеш. Само да се движиш. Безцелно да се скиташ, докато не паднеш изморен. С вчерашните дрехи и размазания грим. А домът ти, разкъсан в хора, винаги да те очаква топъл. Да те прегръща, когато се разплачеш. Когато си пиян. Когато се разпадаш от безсъние. Или когато си на ръба на пропаст.

Човек не може да е остров.
(Джон Дън вече го е казал.)

Иска ми се да съм лодка. Течението да ме отвлича. И понякога, за малко, някъде в нищото – да акостирам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s