миш-маш

Иска ми се да съм лодка

От баба ми научих, че чорапи се заплитат лесно. Научих, че рецептата за миш-маш, е като за живота – на око и вкус. На сол. В чинията и понякога – в очите. От нея се научих, че водата от чешмата е еднакво сладка с водата, точена от извор.

Трябва само да си жаден.

От Явор чух за първи път, че звездите не могат да се пипнат. Научих как се пишат кратички писма, в които казваш всичко премълчано. Писмата, в които мразех и обичах. В които силно го прегръщах и отпращах. Писмата, в които се хващах за главата в необуздани пристъпи на гняв и редовете, в които търсех всичките съвети, които друг не можеше да ми даде. Научи ме да пиша чак, когато си замина.

Вече не пращам писма до мъртъвци.

Моето вкъщи мога да го преброя на пръсти. На различни спирки, тук и там. Когато ръцете ти са вкочанени, но вътре в тебе нещичко изгаря. Нетърпение. Нервна криза, ако щеш. Само да се движиш. Безцелно да се скиташ, докато не паднеш изморен. С вчерашните дрехи и размазания грим. А домът ти, разкъсан в хора, винаги да те очаква топъл. Да те прегръща, когато се разплачеш. Когато си пиян. Когато се разпадаш от безсъние. Или когато си на ръба на пропаст.

Човек не може да е остров.
(Джон Дън вече го е казал.)

Иска ми се да съм лодка. Течението да ме отвлича. И понякога, за малко, някъде в нищото – да акостирам.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s