миш-маш, travel

Обзор на събитията

Шокиращо, ама не съм умряла още.

Тая тъпотия с резолюциите за предстоящата и равносметките за миналата година, така и не я разбрах. Нито ще си взема бележка от простотиите, които съм правила, нито ще правя по-малко или по-малки простотии през следващите 12 месеца. Просто така се случва в живота.

Затова, вместо да правя разни малоумни тежкотоварни разбори, наситени с депресия, разочарование, пет кила отгоре и каквото още там ми се е случило през 2016-та, ето малко яки клипове, малко снимки, малко си представяйте как рязко спирам да съм вегетарианка през месец май и най-вече – малко да си сипете в чашата, щото здрав черен дроб на никой не му трябва, като заумира.

Хронологично, както следва:

1. След като напуснах тежкодепресивната си работа в агенция, пълна с гърмящи змии и нискоинтелигентни бозайници, се разходих с милата ми Инна до Бирмингам. Там няма особено много вълнуващи неща, но пък има вълнуващи хора. И вълнуващи срещи. Абе, хлопа ми сърцето от кеф, като се сетя.

Снимки – тук. 

2. След като реших, че може би трябва да развия сейлс скиловете си, започнах работа, която на втората седмица се оказа тотален фейл. Изкарах два месеца, преди доволно да ми кажат, че няма как да се получи помежду ни. Ми, добре ми дойде.

3. След като се разочаровах от факта, че за пореден път не съм послушала интуицията си и съм загубила време и енергия по нещо, което не е за мен, реших да се разходя до Проходна, за да скоча с бънджи. Два пъти. Ще кажа само, че изгарянията по раменете ми още ми парят.

4. Следва мъничка разходка до Стокхолм, защото Стокхолм, за разлика от Париж, е винаги добра идея. За да ни хостне професионален готвач, който на всичкото отгоре е и целия татуиран. И да си говорим за ножове, японска кухня, съвременно изкуство и крафт бири.

Важно събитие в живота ми беше и първият път, в който пипнах крава.

Снимки – тук.

5. Понеже един живот не е достатъчен, а годините се нижат бързо, последва и разходка до Дания и шарения Копенхаген. За да хапнем доволно свинско с карамелизирана сланина, да пием доволно греяна бира с аромат на вишна, череша, мед и ябълка и да се върна с 5 килограма по-тежка.

Снимки – тук. 

Закриваме смирено, без претенции, нито обещания. Без очаквания. Каквото дойде.
Първото е ясно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s