миш-маш

Така е то

2016, лекуваме тежки изгаряния с изкуствена тъкан. Създаваме роботизирани крайници за хора с ампутации. И летим в шибания космос, бе!

Не знам. Онзи ден пипнах корема на бременна жена. Усетих как бебето вътре рита и се разплаках. И видях стар приятел, който не беше се вясвал с години. И научих, че моя позната е починала два часа, след като попитах за нея.

Цяла седмица поглъщам дискографията на Morphine, докато бърша течащия си нос. Свръхдози. И се чудя, от хремата ли е, или просто щото така изплаквам душата си. На интервали. Понеже не е лесно да носиш цялото си същество в задния джоб на дънките.

„Така е то.“ Май съм пристрастена.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s