миш-маш

Кръвна група

Преди години, с една девойка разменихме телефони. Говореше забавено, с дълбоки паузи между параграфите на мисълта. Дъха поемаше, за да си почина аз. Понеже се изнервям. Рисуваше. И днес го прави. Наблюдавах я така, сякаш е разпорена жаба под микроскопска лупа. И гледах как бавно изпод четката се раждаше вселена. Всеки път различна. Всеки път с твърде много кръв в малката си кръвоносна система. От тия, с които вампирите се хранят. Живец и половина. И искра. Удар. Гръм.

Наскоро пак се чухме. Беше се изнесла в друга държава, където хората бяха други, където я виждаха отвъд покривката за рокля и крещящите обувки, с които мислеше, че някак протестира. Дишаше в живопис и силна музика, а аз покрай нея, започнах да рисувам с цветове. Всъщност, започнах да рисувам въобще. Бях спряла за година-две. Депресия и прочие естествени повратни точки.

Онзи ден ми каза, че ме чете. И че ме харесва, като пиша. Че ме харесва, като рисувам.

– Посредствено е.
– По-добре кърви навън – в картини, снимки и поеми. Вътрешните кръвоизливи обикновено те убиват.

Кървя. Въпросът ми е, как да спра? Изнемощяла се усещам.

Колкото повече времето се ниже, толкова повече започвам да си мисля… Май кръвната ми група никъде я няма.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s