миш-маш

Насън

Рулят е труден. Морето е бурно. През август вълните са силни. Релефът на дъното – друг. Земята танцува. Ту се разтваря, ту се затръшва. Изхвърля на плажа килогами вонливи и слузести топки. Водорасли били. Водорасли, my ass. Тук-там са с боклуци, тук-там – с разбити надежди.
Вълната ни лашка, като подивяла комета. Отчаян опит да намери перфектното място за своята лична детонация. Тунгурски метеорит. Небето на север гори. И аз отвътре изгарям. И както стоя притихнала в прашния ъгъл, бързо скачам. Спъвам се и падам. По лице. В локва. Давя се, а водата е мътна. Сънувам.
Насън, мътна вода значело проблеми. После изплувам на повърхността на леглото си. Охлюв без черупка. Свит в средата. И една черна топка косми до него. Свят ми се вие.
Пиша писмо до баща ми. И после си спомням, че за него марка не трябва. Къде се пращат писма до умрели? Новините са черни. Счупих си пръста и не мога да пиша.
А ти, Александра, май само бълнуваш…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s