миш-маш

Скачай

Умът ми е опасно място. Често скачам в пропасти и стрелям с лък. Прицелвам се внимателно. Прецизно. С точност. Изстрелвам мъничък запас от чувства. Помитат те преди да си усетил. Ступор. Не разбираш как, но вече си по гръб. Кална яма от емоции. Половината са мои. Фраснали са те със сила, а ти някак, си успял да регистрираш само своите счупени очаквания.

Подавам ти ръка грижливо. Искаш ли да станеш? Или искаш да се повъргаляш? В мръсотията от собственото си презрение. Към живота. И ония, ‘дето вдишват въздуха така, както се разбива морска пяна по скалите.

Презираш страстно. Защото си празен като пещера. В тебе има ехо на отминали емоции. Едва-едва се чуват. А въздухът те дави. Пренаситен е със страх. Да не обичаш. Да не те унищожат. Сърцата са чупливо нещо.

Как живееш, мъничко човече?

Умът ми е опасно място. Понякога е като спасителна жилетка за самоубийци. Както си стоиш тихо на ръба, вместо да те бутна, силно те придърпвам. Притискам те към себе си. С всичката си сила те заключвам в най-силната прегръдка, която ще получиш. Като челюстите на акула. Ако продължавам, ще те задуша. Мога да прекърша гръбначния ти стълб и да умреш в мъчения. В главата. Не, в душата. Ако още имаш.

Стига си го мислил. Скачай.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s