миш-маш

Друг си, човече

Събуждаш се. Около теб всичко е същото, както си го оставил преди да затвориш очи. Ти си различен. Друг си. Не човека, който беше вчера. Не човека, който беше онзи ден. Нещо се е случило. Забрави момента преди да заспиш.

Сутринта беше свежа, прохладна и тиха. Бях спала не повече от два часа. Предишният ден беше вълнуващ. Разтърсващ. Друга бях вече.

Как? E=mc^2, Couchsurfing.org и щастливата случайност.

След кратък телефонен разговор и около петнайсет минути закъснение, се озовах в билярдния клуб. Игрите бяха освежаващо отпускащи, а непринудените разговори с опонентите ми – точно това, от което имах нужда. Мина час, а аз вече държах под ръка Димитър, запътили се с бодра крачка към градинката пред Народния. Там ни чакаха две весели компании от случайни скитници – едната от напълно непознати.

Когато след около двайсет минути успяхме да сглобим една малка част от Волтрон, се намерихме на едно от тревистите хълмчета пред театъра. Наоколо бяха насядали хора с китари, отворени бутилки вино и тук-там някой чипс. Набързо се представихме на непознатите. Вече се познавахме.

Десет минути по-късно, при нас се озоваха Сергио, Маги, Асен и Данте. Точно така, техните имена запомних. Изумителни същества.

Сергио – 23-годишен испанец, живееше в София от около две години. Разбираше какво му говорим, но беше специализирал в местните вулгаризми. „К’во става бе, педал?“ и „Сестро, разбираш ли?“ бяха моментите, в които се стъписах колко бързо превключва и грам, ама грам не му пука. Сергио беше над нещата, седнал по турски върху мократа трева. Чоплеше семки, смееше се с пълно гърло и тук-там превключваше на испански с другите си двама събеседници – Асен и Данте.

Асен, на 19, с две български имена, се оказа полубългарче, родено и отгледано в Алабама. Точно така, Алабама, бейбе. Майка му беше българка, родом от Пловдив. Говореше перфектен испански и перфектен френски. Сергио го беше приютил в квартирата си, като за няколкото дни в София, беше успял да научи само две иконични за вечерта фрази: „Ей, педал!“ и „Искам патка“. Казахме му да не ги използва сред непознати.

Данте беше инженер, родом от Аржентина, но поживял известно време в Щатите. Не разбрах къде точно, понеже английският му не беше от онези с ясната дикция. Сподели, че е решил да напусне работа, да продаде колата и дома си и да се отдаде на околосветско пътешествие. Вече шести месец спеше в хостели из Европа, като следващата спирка в списъка му беше Албания. Каза, че София е приятен град. Малко скучен, но с вкусна храна. Особено, ако си гладен аржентинец по средата на нищото. Говорихме си за имена. Шокира се, когато издекламирах своите цели четири имена по паспорт. Съгласихме се, че най-лесно ще е да ми казва просто Алекс.

Маги се оказа родом от Сливен. Тъкмо завършила СМГ, беше останала в София без приятели и компания, с която да изкара лятото. Искаше да пътува. Сама. На стоп. Може би с мен. Зарадва се на предложението ми, като почти веднага след това ми беше изпратила покана за приятелство. Ще я видим тая работа. Ще го оползотворим това приятелство.

Малко след като тази разкошна четворка индивиди се присъедини към иначе доста цветната ни компания, дойдоха Джони (който се зардва на въпроса ми: „Уокър?“) и приятелят му, чието име така и не запомних. Това беше вторият им ден в София, след като две седмици бяха прекарали под жаркото селско слънце на около стотина километра от столицата. Размяна на труд за подслон и покрив. Тишина. Медитация. Казаха, че песента, която са пяли най-много звучи така: „Ооооомммммъъъъъъ….“. Бяха естонци.

Джони, на 26, правеше музика. Имаше около шест стейдж нейма, но под името на нито един от тях нямаше да намеря музика в интернет. Играеше професионален покер. „Не звучи достатъчно добре в главата ми, никога. Ни-ко-га.“ След като го попитах, според него, някога ще бъде ли готов, ще бъде ли достатъчна музиката му, ми отговори, че вероятно няма да стане. Каза, че не му пука. „Забавлявам се. Обичам музиката. Мразя покера, но обичам парите. Затова и пътувам, да не се сковавам“.

С приятеля му проведохме задълбочена дискусия относно алкохолните навици на балканските народи. Говорихме си за вина, ром, водка и необичайно отвратителната комбинация от българска ракия и плодов концентрат, с който беше омешал спиртната напитка.

Една от девойките на одеалото до мен – актриса, която съм гледала в „Самотни персонажи“ и приятелка на друга моя позната в компанията, грабна телефона ми. Включи приложението с музика и ми пусна руски рап. Влюбих се.

Междувременно, на тревата до нас седна Апостол. Момчето беше тъкмо завършило даскало и не знаеше какво му се случва. Беше твърде енергичен, твърде сладкодумен, твърде изчерпателен. Каза, че майка му е един от героите му. Каза, че е почти сляпа, но това не е попречило да обиколи половината глобус. За последно го е завела в Индонезия, скочила е от 5-етажна рампа в басейн и грам не се интересува от хорското мнение. Изглежда на 45, а всъщност е минала петдесетте.

Съжалих, че нямам фотоапарат. Обещах си, че вече ще снимам всички свободни електрони, с които така силно нещо необяснимо ни правеше толкова близки.

Озовахме се в Петък. Тануцвахме, пихме. Дежурната пиянска свада от случайни непознати. Някой ме заля с Йегермайстер. Доскуча ми, музиката рязко стана скапана. Кой, по дяволите, слуша дръм енд бейс през 2016-та, бе? Простотии. Сбогувах се с новите ни приятели. Прегърнахме се така силно, сякаш се познаваме от години и едва след ден щяхме да се видим отново. Топлина. Такава. Изгаряща. Топлина. От съвършено непознати.

И в тоя момент, тая стотна от секундата, светът ми пак се завъртя като центрофуга. Нов. Шарен. И боже мой, колко болезнено жив се чувстваш. Онова чувство, което тежи в гърдите и гърлото ти, сякаш изчезва. Поемаш дълбоко въздух. Изпълваш дробовете си с кислород. Вдишваш прохладна струя, издишваш огън.

Друг си, човече.
Жив си.
Ти си.
Нов.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s