накратко

Черпя те с въздишка

Черпя те с въздишка.
Изчерпваш се с въздишка.
И някъде там,
между точката
и запетайката,
между новия ред
и стария параграф,
повдигам лекичко ръка.
Така, както когато
стаята е непрогледна
от цигарения дим.
Не, за да те докосна,
а, за да размия
кривия ти образ,
който някак си
с агония
едва-едва се вдишва.

Отказах цигарите.

Не, благодаря,
не искам
да те вдишвам пак,
и пак, и пак.

Дробовете ми са пълни
със живот
и други самоубийства.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s