накратко

Черпя те с въздишка

Черпя те с въздишка.
Изчерпваш се с въздишка.
И някъде там,
между точката
и запетайката,
между новия ред
и стария параграф,
повдигам лекичко ръка.
Така, както когато
стаята е непрогледна
от цигарения дим.
Не, за да те докосна,
а, за да размия
кривия ти образ,
който някак си
с агония
едва-едва се вдишва.

Отказах цигарите.

Не, благодаря,
не искам
да те вдишвам пак,
и пак, и пак.

Дробовете ми са пълни
със живот
и други самоубийства.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s