миш-маш

Сапунени мехури

Понякога усещам, че май се поболявам от болимия на човешките взаимоотношения. Веднъж докоснали с ужасния си вкус езика ти, те карат да бръкнеш с пръст дълбоко в гърлото си. Да изплюеш горчивината. А после да пуснеш водата на тоалетната чиния. Според мен, така великите поети пишат стихосбирките си.

Излъгах. Не се поболявам. Полярните ми настроения ме спират. Аха́-аха́ да ми се случи, и хоп! Летящо прасе! Тъга и прочие безумия. И шоколадови бисквити. И ново запознанство. И кратко пътешествие извън града. Бързо, без твърде много да го мисля.

За да скоча.

Защото, мамка му, случайността се случва.

Не за своите взаимоотношения говорех в началото отгоре. А за съседа си – насилник, който пие „Каменица“ в пластмасова бутилка. (Тая бира няма да я помириша.) Веднъж почуках, но липсващата му реакция ме накара да открия: не всички врати в тоя живот ще ти бъдат отваряни, Александра. Пък ти звъни колкото си щеш.

Понякога се разминаваме на входната площадка. Понякога, когато събирам чуждата поща от земята, се чува едно измъчено „Добър ден“. Рядко е, а задържането на вратата е сподавено от тягосна въздишка. Така де, нали си кавалер. Постой, докато сама качвам тежките торби до вкъщи. Благодаря ти.

Поради обективни причини от възпитателен характер, никога не съм изпитвала желание да заглуша звука на музиката си, за да чуя защо тия хора спорят така страстно. Понякога с писъци и прочие. Почуквала съм на стената, а те притихнали, сигурна съм, са съскали под одеалото.

Този път реши да проговори, а аз – провокирана от скорошни емоции, реших да кажа всичко, което всички други му спестяват:
– Ти музика не слушаш ли? – попита ме със същия овчи поглед, с който жена му ме поглежда, когато се разминем на площадката.
– Слушам, но от крясъци, не можеш да я чуеш.

И млъкна.

Явно е открил нов начин за ежедневното убийство на живеца за живот. Защото огледалният образ в хорските очи е по-важен от реалността. А тя – реалността, като халюциноген, ни замъглява погледа. И си мислим, че сме от камък, а всъщност всички сме прозрачни. Като стъкло. Не, като сапунено мехурче.

Пук.

Тая вечер беше тихо.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s