миш-маш

Не се извинявам

Напоследък животът ми поднася доста изненади. Изживявания, напоени с патос. Чувствам, че се изтощавам, но очите ми стоят отворени и втренчени в тавана.

Тичам с всички сили към ръба. И скачам. Не мисля много. Най-лошото вече съм го виждала. В пъти. Няма да ме изненада, нито пък ще ме уплаши. (Буквално.) До болка е познато.

Да чувстваш всичко двойно е прекрасно и ужасно.

Стига толкова горчилка в чашата. Категорично. Край.

Не се извнявам.

Не се извинявам за буйния си нрав.
Не се извинявам за емоцията, с която дишам.
Не се извинявам за силния си смях.
Не се извинявам и за солените си сълзи.
Не се извинявам за отказа ми да се примирявам с безсилието.
Не се извинявам за дръзкия език и резкия си тон.
Не се извинявам за неспособността си да мразя различните.
Не се извинявам и за способността си да обичам силно.

На 25 години съм. Дишам вече четвърт век.

И изгарям за живот.

Изгарям
от
живот.

Единственото нещо, за което искрено се извинявам е, че ви оставих да чакате влака с извиненията на пуста гара. Замина вече, а друг не се задава.

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s