миш-маш

Не е нормално, бе!

Не мога да повярвам, че в средата на 2016-та, когато откриваме нови галактики и намираме лечение на болести, които са морили тоя нещастен свят с векове, още не сме се научили как да общуваме помежду си.

Всеки ден, било то онлайн или в трамвая, гледам как насилието над събеседника остава премълчано, подминато и ненаказано.

Не е нормално уж зрели мъже да нападат жени онлайн, защото причината „x“ не отговаря на техните „y“ очаквания.

Не е нормално жени да нападат други жени, защото размерът на дънките на първите не отговаря на естетическите предпочитания на вторите.

Не е нормално зрели мъже да се бият, защото не могат да разделят тротоара пред кварталната кръчма.

Не е нормално крайно недорасли тийнове да нападат своите връстници, защото смартфоните им не отговарят на последните технологични тенденции.

Не е нормално 14-15-годишни момченца да кормят възрастни хора за банкнота-две в някоя мухлясала кутия.

Не е нормално да живеем в страх, ходейки със здраво стиснати защитни спрейове или джобни ножчета късно вечер в собствените си квартали, където родителите ни са ни отгледали.

Не е нормално да подминаваме бездомните възрастни хора, които всяка зима прекарват дните си в студа, за да оцелеят “и този месец само”.

Не е нормално малки и разглезени дечица да казват на преподавателите си как да вършат най-добре работата си, отнемайки авторитета, който същите тия – крайно загрижени за благото на обществото моралисти, са отредили на изстрадалите даскали изначално.

Не е нормално родители с повече власт да заплашват онези, които веднага след тях окават най-голямо влияние в животите на децата им – учители и лекари.

Не е нормално лекари да превръщат професията си в комбинация от игра на кукли и руска рулетка с неизвестен край.

Не е нормално нацията да се вълнува от клоунадите на шепа отвратителни комици, които ни заливат с кривите си физиономии от всички възможни екрани и дисплеи.

Говорим си за тероризъм, за насилие, за оръжия, за взривове, за бомби, за заплахи, за опасност. Единствената ни асоциация са свободни електрони, витаещи насам-натам с чалми, преметнали АК-47, вместо чанта с лаптоп през рамо.

А колко то вас си дават сметка, че истинските насилници и терористи вероятно гледат през прозореца, седнали на съседната седалка в автобуса или метрото?

Не е нормално гореизброеното да се приема за нормално и да остава подминавано.

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но истинските терористи не са с калашници и бойни снаряди, увити около кръста. Истинските насилници и тормозители стават сутрин в 8, за да не закъснеят за омразната си работа. Прекарват 7-8 часа в досадни задължения, защото “имам сметки да плащам”, а вечер пренебрежително казват: “Жена, направи ми една салата и ми донеси една бира.” Понякога посягат с опакото на ръката, или крещят с такава погнуса, че жертвата отсреща я досрамява, че е жертва.

Насилници са и всички, които с примирение преглъщат разочарованието, предизвикано от вербална или в по-лоши случаи – физическа атака спрямо тях.

Общество от материалисти, садо-мазохисти, примерни и спретнали моралисти и висшисти, а всъщност – до един празни черупки, в които се чува само ехото на собствения им егоизъм.

Колко ни остава, скъпи приятели?

Нападайте сега, че време не остана. Да си говорим за понятия, в цитати и терминология. Кое е „нормално“ и кое – не? Да си говорим за народопсихология и морални устои. Да си говорим за религия, ценности, култура.

Еволюционни приоритети.

Чуждата кръв е най-хранителна, а тук всичките сме гладни.

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s