миш-маш

Едни павета сякаш оживяха

Едно време, сигурна съм, тия павета са били всичко друго, ама не и жълти. Или поне така тайничко желая. Ужасно тъжно щеше да е иначе.

По тях не се върви с бърза крачка. Спираш се и се оглеждаш. Особено ако отдавна вече няма слънце. Или тъкмо бавно се засвлича иззад сградите, напъпили по “Цар Освободител”. Иначе не струват тия същите – жълтите павета. Грозни са. И тъжни. И хлъзгаво-приветливи за тия, дето бързат да живеят живота си в метрото или автобуса. Без въздух и прозорци.

Уж всичките са с хоризонти, а потъват вдън земя.

Бас държа, че в сградата отсреща често се присмиват на нещастниците, решили да преборят гравитацията и гладката повърхност на мръсно-златната настилка. И тия, дето тичат и се блъскат за вечерното теглене на тиража.

6/49 шанса в живота.

Онази вечер жълтите павета бяха мокри. От дни не беше капвало, а наблизо никъде не виждах спукани тръби. Миришеше ужасно. Запушеният нос усети ясно аромата на бензин.

В тия мигове, като затвориш очи, сякаш спираш въртележката на кривата реалност. Опиянение. Вие ти се свят, а уж си неподвижен. За момент заспиваш, а очакването на просъницата после преминава в дежурното безличие. Защото наяве мечтите са ни забранени.

И се въртим в кръг.

Докато не паднем изморени, а часовникът за утрешното ставане изблъска в слепоочието. Точно до главата. Списъкът с очаквания е голям, а времето ни е ограничено. Само осем часа и половина.

Нов ден – нови хоризонти. Отново под земята.

Когато се разсъних, петното от бензин още си стоеше. Пироманът в мене заговори: “Хайде да взривиме нещо!”.

Бръкнах в джоба си и ги напипах. Кутия с няколко цигари и един кибрит. Понякога, когато драснеш клечката, все едно отваряш гардероба на личната ти Нарния. Така ухае пепелта под пламъка.

Изморих се от въртенето в съня си. Стига вече мрачни хоризонти. Аз съм собствения си палач. Подавам си последната цигара. Следва пламък. А след пламъка – разруха.

От тая пепел феникс няма да излезе.

А едни павета сякаш оживяха.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s