миш-маш

Татяна

Октомври месец беше тежък, тъжен и самотен. Двама прекрасни млади хора ни напуснаха без последно сбогом. Седмица след Веселин, чийто смях още отеква в главата ми, си отиде и Татяна.

Татяна беше високо, слабичко момиче с ужасно чуплива коса и огромна усмивка. Обичаше волейбол и всеки път подскачаше, когато чуеше думичката ЦСКА. Щеше да вика с цяло гърло на полуфиналите преди броени дни. Искрената радост в очите й, когато нещо хубаво се случи, зареждаше всички в стаята. А онези, които не я харесваха мисля, че не я харесваха, защото завиждаха на непринудеността, с която живееше. Вдишваше свобода и издишваше надежда.

Не таеше злоба и завист към никого. Не понасяше неправдата и вярваше в честността и доблестта на хората, колкото и средновековно да звучи днес. Защото има хора, които се раждат с рицарски сърца, без значение от епохата.

Случайността се случи, и пътищата ни се събраха. И както през последната година се убедих – на този прекрасен, малък свят, няма абсолютно нищо случайно.

Правилните моменти те намират сами. Правилните хора – също.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s