миш-маш

Веселин

Има хора, които идват в живота ти, стоят малко и си тръгват. Има и такива, които идват, тръгват си, и те променят завинаги.

Днес си казахме последно “Сбогом” с един изключителен човек – Веселин. Може би един от малкото хора, които не можеш да запомниш с лошо. Без разочарования. Без скандали. Без сърдения.

Не се познавахме от безкрайно много време, но се усеща, сякаш сме изживяли заедно един живот.

Веско е от хората, които не се преживяват. От хората, които като си тръгнат така изневиделица, оставят голяма мъка. От хората, които дори и след като вече ги няма, носят само топли спомени. От хората, които не бива да пускаш да си тръгват просто ей така.

Заради хора като Веско ми се иска да има нещо след това тук, на Земята. Нещо по-хубаво. Нещо, където животът ти не би приключил за секунди, защото не си затегнал достатъчно колана си. Войната по пътищата взе и него.

Ако знаех, че последното “Довиждане” ще е завинаги, щях да те прегърна малко по-силно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s