миш-маш

Веселин

Има хора, които идват в живота ти, стоят малко и си тръгват. Има и такива, които идват, тръгват си, и те променят завинаги.

Днес си казахме последно “Сбогом” с един изключителен човек – Веселин. Може би един от малкото хора, които не можеш да запомниш с лошо. Без разочарования. Без скандали. Без сърдения.

Не се познавахме от безкрайно много време, но се усеща, сякаш сме изживяли заедно един живот.

Веско е от хората, които не се преживяват. От хората, които като си тръгнат така изневиделица, оставят голяма мъка. От хората, които дори и след като вече ги няма, носят само топли спомени. От хората, които не бива да пускаш да си тръгват просто ей така.

Заради хора като Веско ми се иска да има нещо след това тук, на Земята. Нещо по-хубаво. Нещо, където животът ти не би приключил за секунди, защото не си затегнал достатъчно колана си. Войната по пътищата взе и него.

Ако знаех, че последното “Довиждане” ще е завинаги, щях да те прегърна малко по-силно.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s