миш-маш, проза(ично)

На кафе под коша

– Кво става, Ванка? – питам и взимам пластмасовата чаша с 3 в 1, която ми подава с леко трепераща ръка.

– Кво да става, знаеш как е рано сутрин.

Осем вечерта. Сядаме на новите пейки в стария двор на даскалото. Ванката се хили.

– Кви са тия драсканици по стените бе? Пак ли някой местен художник е вилнял, докато е шмъркал?

– Кво да ти кажа, някво яко ми седи такова – отговаря ми Ванката, втренчен в мацаницата, която трудно се различава в тъмното. – Глей, че сложиха нови пейки и ся не се пречукваш като тичаш по игрището – продължава да се захласва. – Такова, мирише още на ново.

– Мирише ти на теб, дръжки.

Ванката беше в същото даскало, като аз бях шести клас. Не помня от кой от горните класове точно беше, но разликата ни в години беше четири пъти, а в класове – пет. Не бяхме в една смяна, но често се разминавахме. Един от неговите съученици беше брат на най-добрия ми приятел. Оттам се позанвахме. Той идваше, аз си тръгвах. Не блестеше с много акъл, да не кажа, че си беше добродушно тъп. Хилеше се почти на всичко и обичаше да слуша хората. Когато ти е тъпо, обаждай се на Ванката. Веднага ще ти мине и ще ти стане даже едно такова топло, мило, все едно те гушка бяла пухкава мечка. Толкова приятно, взирайки се в празния му кестеново-кафяв поглед. А той – един чист такъв, като на крава. Истинска идилия.

– Бате, айде кафета-мафета. Дай да метнем по един кош и да си ходим. Закво дойдох, ако няма да се чекна.

– Аре, аре, чакай да си допия кафето – вика Ванката, и доволно повдига пластмасовата чаша с 3 в 1, вирнал гордо кутрето си.

– Да ти имам маниера. Аристокрация – подигравам му се, като нервно тупкам баскетболната топлка в пресния асфалт.

Вдига я отново и вече е празна. Набръчква студентския кристал и го мята зад пейката.

– Няма страшно бе, Саше, ше си я прибера кат си затръгваме – веднага реагира на осъдителния ми поглед.

– Еми аре тогава, чоп-чоп! – подвиквам, нервнича, вече искам да си ходя. – Аре, че стана зима, докато се вдигнеш!

– Само няа фърляш натам, че е тъмно. Не моа да я гоня таа топка толко далече – сочи другия край на двора, който тъне в непрогледен мрак.

– Няма, споко.

Стреляме, ритаме, то е пълен цирк Балкански. Дрибъл, стрелба – никви ги няма. Хилим се тъпо на некадърните си опити да нацелим коша, а тя горката топка, отскача ли, отскача. Чувствам се като Майкъл Джордан, скачам насам-натам. Направо летя и нищо не може да ме спре. Нищо, че кошовете ми не влизат. Кво пък толкова, нали е тъмно и никой не вижда.

– Аре бе! Ебаси спортистката, дет си!

– Я тихо бе, да не ти плесна един! – подвиквам в отговор с усмивка, хвърляйки топката към него.

– Леко, леко, ебаам се.

Питам го какво става с майка му. Разправя ми, работела на пазара на Герена. Продавала картофи, ама сега щяла да си седи вкъщи. Зимата било студено и ѝ измръзвали пръстите там. Сцепвала ѝ се кожата и не можела да зарастне.

– Някавки мазила, кремове, ала-бала?

– Няа бате, кат се пукне, си седи пукнато.

Бързо сменяме темата. Пита ме какво правя. Какво съм работела. Разправям му, че оня ден съм се видяла с бащата на Тошето.

– Той тоя някъв бизнесмен го раздава тука в квартала. Някви магазини, тва-онова. И кво? Кво разправя?

– Ми търси си човек, дето да му върти маркетинга, че техния специалист не можел сам. Викам му, хайде, да дойде и да ме пита някакви неща. Ти като не разбираш, какво е това интервю, дето провеждаме. А той седи, гледа ме, гледа, хили ми се. Вика, ти много си се разхубавила, пораснала си. Не приличаш на момиченце вече.

Заставам на наказателната линия. Тупвам топката. Веднъж, два пъти. Леко приклякам. Дясната ми ръка държи грапавата повърхност с върха на пръстите ми, а лявата съвсем леко я подпира, да не падне. Стрелям, като оставам втренчена в коша. Топката дори не успява да докосне металната периферия.

– Мое да не приличаш на момиченце, ма стреляш кат такова.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s