проза(ично)

Един светофар време

homeless dog black whiteПо пътя към кафенето, от което работя през уикендите, виждам два гълъба. Единият очевидно стои под дъжда, защото не може да движи крилото си. Другият чака сгушен до него. Действието се развива на паркинга на един от т.нар. „мутренски“ фитнеси в София. Двама от посетителите му стоят залепени на прозореца, гледайки как птиците стоически държат на дъжда.

Почти пред мола съм. Минавам напряко през междублоковите пространства на сградите в съседство. Излизам на гърба на търговския център. Покрай мен се шляе бездомно, оцапано, но изключително жизнерадостно куче. Протягам показалец към носа му и леко го почесвам.

Това е щастието. Когато кучето, чийто нос почешеш с показалец, те погледне право в очите. Пресичам улицата и изминавам двайсетте метра до входа на търговския център.

Кучето върви мълчаливо с мен до вратата. Не подскача и не лае. Върти опашка от щастие. Заковава се пред стъклената стена и ми изпраща въпросителен погелд.

В мола не пускат бездомници.

 

Animal Rescue Sofia 

Фондация „Четири лапи“

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s