проза(ично)

Нощна София

снимка: Александра-Емили Кокова
снимка: Александра-Емили Кокова

София е прекрасен град. Особено нощем.

Беше петък вечер. Или по-скоро събота сутрин. Прибирах се към вкъщи след тежък работен запой. След третото сменено заведение и приблизително петата бутилка водка, колегите ми се бяха туширали до състояние, в което и най-тежките алкохолици биха им се присмели. Аз почти не пих.

Ядосах се, защото не обичам пияни хора. Не обичам и да се напивам.

Реших, че за да изпразня главата си от всички мисли, ще се прибера пеша. В три след полунощ.

Както си вървях по Графа на път за вкъщи успях да послушам тишината. Или по-скоро липсата на ежедневния шум. Улицата не бе напълно пуста. От нощните барове влизаха и излизаха хора. Някои стояха близо до входовете на клубовете и пушеха. Димът от цигарите се сливаше с парата от устите им, когато разменяха по дума или се смееха.

Светлини от все още стоящата коледна украса. Светлините от запалените цигари. Тук-там минаващи автомобили с включени фарове. Мобилни телефони. Малките проблясъчета на тротоарните плочки. Счупено стъкло.

Витрината на един от скъпарските ресторанти на улицата беше окичена с огромна мрежа от светлини.

Пред нея двама бездомници се бяха сгушили в одеала и стари дрехи. Не спяха. Приказваха си нещо тихичко. Виждах как зъбите им потракват. Не се даваха лесно на зимата. Бореха се със студа. Заедно.

След десетина минути се озовах в стаята си. На топло.

Стана ми мъчно.

Никога не се бях чувствала така премръзнала, гладна, нечиста и бездомна.

В този прекрасен град.

София.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s