миш-маш, проза(ично)

Явор

Явор е най-добрият ми приятел.
Той е от хората, които те чуват, без да те слушат. Нужен му е само поглед. Не му трябват уши.
Той е винаги там, когато искаш да поговориш с някого.

Там е и когато искаш да споделиш кутия сладолед и пакетче бисквити.

Явор много обича ягодов сладолед. Често казва, че шоколадът е твърде прехвален. Това е така, защото хората винаги предпочитат онова, което се забелязва от далече. Че ако не шоколад, кое ще видиш по-напред? Естествено, че шоколада. Наситен, кафяв. Иначе и той е вкусен.

Често, когато сутрин си направи кафе, в него слага лъжичка сладолед. Тогава обича ванилията, защото е класика.

Явор много обича да чете. Любимите му автори са всички автори, които аз не харесвам. Често ми казва, че за да разбереш кое харесваш и кое не, трябва да опиташ от всичко. Опита се да ме накара да чета пиеси от някакъв откачен френски драматург. Хич не ми харесаха.

Заради него днес зная, че не харесвам пиеси от откачени френски драматурзи.

Явор обича да ми се обажда късно вечер, когато вече спя. Харесва му да си прави шеги, когато съм сънена. Често се случва да не си спомням, че ми се е обаждал. Припомня ми, когато забрави за някоя уговорка за обяд или пък когато закъснява, а аз му се цупя. Казва ми, че звуча като сърдит пингвин.

Пингвините не могат да се сърдят.

Явор е от хората, на които не можеш да се сърдиш дълго. Когато направи нещо глупаво, винаги намира начин да оправи положението. Веднъж се бяхме уговорили да изберем мартенички за близки и приятели заедно. Навън беше около десетина градуса под нулата. Явор се забави час и половина. Когато го видях да се задава от другата страна на булеварда, бързо си хванах такси. Иначе щях да му наговоря много неща, които не мисля. Много ме беше ядосал.

След час се появи вкъщи с огромна кутия, пълна с мартенички.

Явор беше до мен и когато баща ми умря. Баща ми беше алкохолик. Хич не се разбираше с черния си дроб. Тогава Явор ми каза, че по-добрата част от баща ми е жива. Каза, че аз съм по-добрата част от баща ми. И ме прегърна. Така силно ме прегърна, че вече не ми беше толкова мъчно. А аз само зарових глава в гърдите му.

Явор е повече от мой приятел. Той е моето семейство. Когато ме прегърне, съм си у дома.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s