миш-маш, проза(ично)

Абсурдно е

Знаш ли кое е абсурдно, без дата и давност?

 

Абсурдно е да видиш паднал на земята човек и да не му помогнеш да се изправи.

Абсурдно е да чуваш как съседът ти пребива жена си всяка вечер, а ти смутено да затваряш прозореца и да дърпаш завесите.

Абсурдно е пиян шофьор да се качи с автомобила си на тротоара на спирка и да помете шестима души.

Абсурдно е почти стогодишен старец, светец, да събира средства за храмове, а да живее като грешник.

Абсурдно е да се мразим, без да се познаваме.

Абсурдно е да искаме, без да даваме.

Абсурдно е да се нараняваме, вместо да се лекуваме.

Абсурдно е, когато хората си отиват от този свят с отворени очи.

Абсурдно е да умираме сами.

Абсурдно е и да сме самотни приживе.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s