миш-маш, проза(ично)

Небето над София

1510469_10201946793810380_2134555184_n
снимка: Александра-Емили Кокова

12/12. Небето гореше. Беше малко преди пет. В стъкленосините очи на Теодора пламтяха искри. Отражения. Взираше се в ярките краски на хоризонта.

Бяхме на терасата. Пиехме чай, сгушили се зад яките на зимните си грейки. Не ни трябваха ръкавици, защото горещите чаши топлеха премръзналите ни пръсти. Създаваха такова чувство, сякаш току-що сме ги измъкнали изпод пламъците, които обгръщаха всичко над нас.

За момент настръхнах. Рядко можеш да се насладиш на такава внушителна гледка в София. По инерция извадих телефона си и запечатах мига.

За няколко минути социалните мрежи вече гъмжаха от огнени кадри, уловени от различните кътчета на столицата.

Всички бяхме там. Навън. Бяхме заедно, макар и разделени.

Небето умря за 345-ти път.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s