проза(ично), разни

Небето над София

1510469_10201946793810380_2134555184_n
снимка: Александра-Емили Кокова

12/12. Небето гореше. Беше малко преди пет. В стъкленосините очи на Теодора пламтяха искри. Отражения. Взираше се в ярките краски на хоризонта.

Бяхме на терасата. Пиехме чай, сгушили се зад яките на зимните си грейки. Не ни трябваха ръкавици, защото горещите чаши топлеха премръзналите ни пръсти. Създаваха такова чувство, сякаш току-що сме ги измъкнали изпод пламъците, които обгръщаха всичко над нас.

За момент настръхнах. Рядко можеш да се насладиш на такава внушителна гледка в София. По инерция извадих телефона си и запечатах мига.

За няколко минути социалните мрежи вече гъмжаха от огнени кадри, уловени от различните кътчета на столицата.

Всички бяхме там. Навън. Бяхме заедно, макар и разделени.

Небето умря за 345-ти път.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s