миш-маш, проза(ично)

Среща

Знаех, че някой ме следи.

Със забързана крачка се запътих към подлеза на метрото. На трийсетина метра от изхода имаше денонощен магазин. Той бе крайната ми дестинация. Усетих ускоряващите се зад гърба ми стъпки, но не извърнах поглед. Затичах се, като вземах стълбите през една. След няколко секунди се намерих под осветлението на нон-стопа, задъхана и ужасена.

Обърнах се и го видях. Беше с черно яке, права коса, която закриваше част от лицето му. И онзи поглед. Моят поглед.

Гледахме се дълго. Може би минута. Тогава тръгна бавно към мен. Крачка по крачка. Не отстъпих. Когато ни делеше около метър се хвърлих в прегръдката му с преливащи от сълзи очи.

Беше брат ми.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s