миш-маш, проза(ично)

Среща

Знаех, че някой ме следи.

Със забързана крачка се запътих към подлеза на метрото. На трийсетина метра от изхода имаше денонощен магазин. Той бе крайната ми дестинация. Усетих ускоряващите се зад гърба ми стъпки, но не извърнах поглед. Затичах се, като вземах стълбите през една. След няколко секунди се намерих под осветлението на нон-стопа, задъхана и ужасена.

Обърнах се и го видях. Беше с черно яке, права коса, която закриваше част от лицето му. И онзи поглед. Моят поглед.

Гледахме се дълго. Може би минута. Тогава тръгна бавно към мен. Крачка по крачка. Не отстъпих. Когато ни делеше около метър се хвърлих в прегръдката му с преливащи от сълзи очи.

Беше брат ми.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s