миш-маш

Най-тъжният човек

Хубаво е и да поздравявате съседите си. Аз го правя. Не с всички, разбира се, защото се губи чара от междуетажните войни. Винаги ми става мило, когато кажа „Здрасти“ на най-самотния човек на тази планета – дядо Христо. А той винаги да ми отвръща „Здравей, дядовото!“. Наскоро почина жена му. Беше много мила, винаги ме поздравяваше. Като минех покрай нея, всеки път се учудваше колко съм пораснала. „Ама това е нашето момиче!“. Мхм, и тя си замина. Остана само откачения му син, с който периодично се пребиват. Този човек ще ми липсва ужасно много един ден, нищо, че не е част от семейството ми.

Никога няма да забравя насълзените му очи, които попиваше с черното шалче на шията си. Седеше самичък на пейката, докато пред съседния вход група тотални смотаняци с отвраителните им жени се съравноваваха кой ще побере по-голямо количество наденички в търбуха си. Най-самотният човек на света. На  него не му пречи снимката на Аспен, защото вероятно няма телевизор. Не му трябва и президентска реч. Докато диша, ще го топли спомена за неговата спътница. А утре пак ще ме поздрави.

-Здрасти!

-Здравей, дядовото!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s