миш-маш

Новогодишно

Нова година – нов късмет.

К’ва нова година, бе, тъпаци? Понеделник сутрин – пачанга. Вторник сутрин – на работа.

Нито заплатата ми ще бъде вдигната, нито човешкият вид ще ми бъде по-симпатичен. Нова година…

Това е събитие, което в световен мащам се схваща и “празнува” малко в стил български хабитЮренЦки бал или сватба – кич, чалга, евтина пиячка и лесни курви. Дал господ!

При ентусиастите, даващи вой за “празненство” се съблюдават подобни типажи, както и при хабитЮрентити, сватбарите и битовите алкохолици, които се напиват и с повод, и без повод под ритмите на олд скул дискографиите на Лепа Брена, Весна Змянац и Драгана Миркович (тая последната е много здрава, сириъсли).

Първият типаж е бесният купонджия. В своята същност той най-често е смотано момче със социопатични наклонности, което е толкова отчаяно от собственото си невежество в свалката на кухи кифли, че се опитва да впише сценарий тип  купон а ла американско парти с надеждата, че все една ще се напорка и ще му направи свирка преди да се изповръща. Иначе казано – прохождащ нърд в пишман тарикатска среда на закоравели дебеловрати люлински пичуи.

Вторият типаж е бичето, който движи с Колумбиеца, Мъглата, Пирона, Храста и Глъътъ. Толкова е як, че возилото му е обратнопропорционално по размер на умствения багаж и в много от случаите – на патока, подскачащ във впитите слипчета. Той обича пищни купони – с много салфетки и пластмаса – чашки, чинийки, маркови цаки от Витóша стрийт и тук-там некой друг промо цомбел на умряла от гърч (и глад) невротична люлинска невеста.

Третият типаж е the пичът. Пичовщината му е толкова епично безгранична, че офертите за  новогодишната нощ валят към него така, както валят и десетолевките на концерт на Преслава в столичен чалга бар. Ей т’ва е – пичовщината си е бизнес. Началният капитал за нея не надхвърля няколко двайсетолевки – ризка, обувки шпицарки и тенекиен ланец. Задължително натъртва колко мноул хора държат да празнуват новата година с него, защот’, разбирате ли, тя няма как да се случи, ако the пичът не е център на събитието. Много често се фука с “резервенце на кувертченце у ено софийцко ристорантче”. Неееема пробуемче! Ма е пичовско, а?

Последният пациент е нереализираният и недоизживелият пубертета си мъж, живеещ още с майка си. Той е толкова неприлично мързелив, че за тия трийсет години едвам е научил как да чупи яйцата така, че в омлета му да няма черупки. Обикновено плановете за новогодишната нощ са “спонтанни” – той и неговите приятели (най-често на крехката възраст от 14-15) се събират на някое “яко място” с няк’ви “яки хора” и се натряскват като копелета с по три бири. Е т’ва ако не е куул, ти да ви’иш!

Събитието “нова година”, както и коледните празници, американските дни, в които си благодарят (просто ей така, щот’ им е празнично и им се плющи пуйка) и разните му там идиотски християнски празници всъщност не са никакви традиции, а мозъчни диарии на сравнително съвременни поколения, които са толкова свински мързеливи, че са способни да измислят и световен ден на почивния ден само и само да не ходят на бачкане.

Ей това е успокоене – един параграф, по който българите да не са най-зле. И така… Аз освен да ходя да броя 935553946-те оферти за новогодишната (неделна) нощ, че сън не ме лови само при мисълта колко много са!

Аре със здраве и да ви е честита новата година.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s