миш-маш

12/12

Обичам мъгливото време. И непрогледните вечери. Обичам да се разхождам сама в призрачната градинка до блока ми, макар и да го правя рядко. Две кръгчета ми стигат, за да прочистя главата си. И толкова.

Доста комерсиално и глупаво – разходка в тъмния парк, наситен с гъста мъгла. Но усещането за матовата завеса, която пречи на уличните фарове и губиш представа за време и пространство, ароматът на студ и зима и усещането, че не си сам.

Рядко се разхождам, но днес си подарих две кръгчета на парка. Аз и двама души, разхождащи малко куче със светеща каишка. Разминахме се и сякаш в тъмното разменихме погледи, пълни с разбиране. И те мълчаха, мълчах и аз.

Не мога да чета мисли. Не мога и не искам. Но тягосното чувство, че не само на мен ми е заседнало нещо в гърлото се усещаше в лепкавия вкус на мъглата.

Има нещо необяснимо в усещането да прекосиш сам непрогледен парк, макар и да знаеш, че на метри от теб минават автомобили.

Усещането да чуваш и виждаш собствения си дъх. Да протегнеш ръка и да го докоснеш, а той вмиг да се размие между разтворената ти длан.

Секундите, в които преминаваш всеки един сантиметър от асфалта пред тежката метална врата на входа. Знаеш наизуст всяка плочка, всяка пукнатина.

Рефлексът, който те кара да бръкнеш в джоба на чантата си и да извадиш ключовете. Не гледаш, директно посягаш към ключалката с правилния ключ.

Отваряш вратата.

Изведнъж всичко се прояснява. Лампата свети. Топъл полъх гали вкочанените ти ръце. Само наслоеният аромат на мъгла в косата ти напомня.

Щракваш ключалката и всичко се повтаря.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s