миш-маш

Панелна сватба

Обект на разсъждения днес ще бъде явлението “българска сватба”.

По родните земи това явление е изключително близко по звук и вид до феномена “абитЮренЦки бал”.

Характерни черти: кич, цигански оркестър, плебейска музика, събрани 2 рода в най-често евтина квартална кръчма.

Не ме разбирайте погрешно. Бракът като институция е нещо прекрасно. Намираш партньор и го признаваш пред закона с подписа си на някакъв си лист. Даваш обет, обещание и се опитваш да не чийтваш (освен ако не говорим за бизнес). Но идеята за българската сватба някак леко ме стряска, отвращава и ме кара да повръщам учестено.

Ще започнем с нелепия обичай за краденето на булката. Ар ю нормал? Да се събере цяла сюрия простаци, крещящи по етажите на панелния блок, докато кифлата вътре се прави на интересна. Какво ѝ крадете? В повечето случаи, съдейки по визията на булката, умствения ѝ капацитет не е на по-високо ниво и няма нужда от крадене, а направо изхвърляне през най-близкия джам. По възможност на етаж, по-висок от 4-тия. И тая простотия с “купуването”. 2-3 банкноти от по 20лв. са достатъчни. По-хитрите младоженци минават и по-тънко – с банкноти от по 5 и 10лв. Целият цирк се снима с телефони и се наблюдава от съседи, накичили се по терасите си.

Продължаваме с българската сватба, озвучавана ВИНАГИ от цигански оркестър. Кое е българското в това да те изпратят банда клошари, налапали свирки и тромпети? Някак… далеч от българското. Разбирам, ако звучи българска фолклорна музика, изпълнена от музиканти в български народни носии. Това някак повече се приближава до буквалния смисъл на думата “български”. Но не, българската сватба е придружена от цигански ритми. Кръчмарски ритми.

Разбира се, няма сватба без традиционното лягане върху клаксоните.  Приложението на бибитката на колата не е като на бибитките на детските проходилки. Не е играчка.

Църковните ритуали ще ги пропуснем, защото от чисто религиозна гледна точка ми се повдига от идеята поп-алкохолик да ми обяснява разни неща, да ме гледа с премрежен от току-що гаврътнатата домашна сливовка поглед и в същото време да примигва похотливо над Библията, облизвайки пресъхнали устни, докато гледа майката на булката.

Стигаме до ресторанта. Ритуалите с ритането на разни кофи с вода и китки в тях ги пропускаме. Друго си е да си намокриш искрящо бялата рокля, наподобяваща повече чаршаф, отколкото сватбен тоалет с мръсна вода.  Музиката отново е народна, балканска или айде, да сме конкретни – циганска и плебейска. Но любимата ми част са събраните на няколко централни места по пластмасовите маси малки бутилки от Фанта, Кола, Спрайт и тоник шишенца, за които трябва да се пресягаш, потапяйки коса/вратовръзка в някоя от топките снежанка/руска салата. Алкохолът го пропускаме – той задължително е от пластмасово шише от кола, като вероятно свекърът го е сварил преди броени дни. Няма вино, няма квалитетна пиячка. Бирата е топла и се консумира с лед.

Дойде и моментът със стайлинга. Шаферките задължително са с балните си рокли – торти, обсипани с фалшиви камъни, мъниста и пайети. Шафери няма, защото е педалско да си man of honor. Не е българско все пак!

Годежният пръстен, по БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ, винаги е от жълто злато и прилича повече на играчка от зрънчо, отколкото на бижу, с което показваш желанието си да прекараш остатъка от живота си с този човек.

Булката, разбира се, е облечена в торта. Също като шаферките. Най-добре е, когато върху нея са изсипани и 2-3 торби брокат, за да лъщи като диско топка. Платът е искрящо бял. Шампанското е отвратителен цвят, а семплите рокли са бабешка история. Воалът трябва да има малко повечко брокат и пайети, а косата задължително е фиксирана с 4-5 шишета лак. Екстеншъните и ноктопластиката са абсолютен закон. Разбира се, това си е въпрос на вкус. Не е нужно всички да са с чувство за естетика.

Младоженецът най-често е в аналог на абитуриентския си костюм. Задължително е с масивен златен ланец. Ако не е злато, то тогава е много добра имитация на сребро, защото все пак е мъж, не може да си сипе торба брокат на главата. Но пак трябва да блести, пък било то и само с един ланец.

Гостите може и да са с ежедневни дрехи. Няма дрескод. Важното е да е удобно, за да могат да се връткат по-лесно гюбеците. Репертоарът на Преслава, Анелия и Мария е задължителен.

Стигаме до първата брачна нощ.Тя най-често завършва в токсикологията, защото младоженецът е изпил повече от сливовката. Меденият месец е в Рибарица или при по-големите гъзари – Съни бийч.

Разсъжденията ми могат да продължат до безкрай.
Не искам да обиждам никого с тях. То е личното ми усещане за изпълнението на този ритуал.

В думата “сватба” влагам коренно различен смисъл от този, който описах по-горе.

Вярвам, че е събитие, на което се канят най-близките и важни хора, за да споделят щастливия момент, а не се събира цял квартал, който не отива, за да уважи младоженците, а за да се натъпче на аванта и да погледа малко сеир.

И въпреки всичко искам да поздравя бъдещите младоженци, няколко мои близки приятели, които се бракосъчетаха наскоро и онези, които са останали заедно през годините, рамо до рамо. Евала за което, защото на мен, например, не ми стиска.

Хора, обичайте се. Циганският оркестър и укресения чужд мерцедес не са най-важното в тоя живот, който и без друго ще свърши преди да сте се усетили.

Мир и любов.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s