разни

The paradox of our time.

Когато направих блога, цялата концепция бе коренно различна от резултата сега. Да, само няколко публикации са. Да, не съм казала нищо съществено. И да, не ме четат повече, отколкото всеки посредствен текст на поп песен. Но все пак ме четат.

Във всички публикации досега адресирах думите си до един човек. Днес  няма да е така.

След като няколко дни ме измъчваха разни мисли, но не успях да измисля нищо мъдро и издържано, просто ще оставя големия Джордж Карлин да ни напомни за нещата, които пропускаме. Не, не ти. Ние.

Цялата статия на английски може да бъде прочетена тук, а на български – тук. Съвсем случайно попаднах на нея, но беше тъкмо навреме. Точно в този момент вярвам, че няма случайни неща.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s