миш-маш

The paradox of our time.

Когато направих блога, цялата концепция бе коренно различна от резултата сега. Да, само няколко публикации са. Да, не съм казала нищо съществено. И да, не ме четат повече, отколкото всеки посредствен текст на поп песен. Но все пак ме четат.

Във всички публикации досега адресирах думите си до един човек. Днес  няма да е така.

След като няколко дни ме измъчваха разни мисли, но не успях да измисля нищо мъдро и издържано, просто ще оставя големия Джордж Карлин да ни напомни за нещата, които пропускаме. Не, не ти. Ние.

Цялата статия на английски може да бъде прочетена тук, а на български – тук. Съвсем случайно попаднах на нея, но беше тъкмо навреме. Точно в този момент вярвам, че няма случайни неща.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s